От другата страна на бранша: Професия Рапър

Да си рап-изпълнител е въпрос на призвание. Или си един вид учител, или си просто „рапърче”

Създаваме песните си сами, от първия акорд до последния детайл по оформянето

Паулина Гегова

Hip-hop музиката в България се разраства с всеки изминал ден. Преди години, в началото на 90-те, всички започнахме да я слушаме посредством Гумени Глави и Ъпсурт – R n B records и Sniper records. Бяха иновативни години за родната музика. Навлизаха изпълнители и течения, които до тогава ни бяха известни единствено от най-нашумелите американски певци. Всички искаха да са Tu Pac, а когато най-после и нашата държава се сдоби с рапъри, всички бяхме крайно щастливи.

Сега, години по-късно, индустрията се развива, усъвършенства се, в някои отношения затъва, но винаги е пулсираща и жива. Има много нови изпълнители, които поемат щафетата и правят всичко възможно да изстрелят БГ рапа на световно ниво. Въпреки всичко, да си рапър не е лесно. Блясъкът на едни е жертва на други, нещата често са много измамни, свързани с бизнес, имидж, цензура, зависимост от телевизии и радиа. За да ни обясни подробно за професията, се свързахме с MC Sr. Martini (Мартин Савов). Той е МС в  War Of The Massеs crew. Идва от школата на Sniper records, където е пял със Слим и много други изпълнители от този калибър. Мартин е с дългогодишен опит, собствено мнение и непреклонност що се отнася до професията. Не се води от комерсиализма, не търси слава с цената на собствената си индивидуалност. Той е пропагандист и по свой собствен начин активист. А точно така се заражда рапът – като пропаганда. Ето и неговите думи, неподправени и откровени:

Като става въпрос за Рап, няма как сърцето ми да не трепва предвид факта, че се занимавам с тази музика от 15 – 16 години активно като изпълнител, иначе прослушах и ме докосна на ученическа възраст! Искам да подчертая, че ще говоря конкретно за хората-изпълнителите, които сме от тази черга в така наречения „шоу-бизнес”, защото от наша гледна точка рапът е наистина една огромна и непосредствена възможност за себеизразяване, за представяне,разкриване на личната ни душевност и житейски възгледи, а живеем във време, в което всеки втори е рапър, и е твърде спорно доколко тези ценности се осъзнават и възприемат от обществото, от тълпата…! Именно затова нашата музика е насочена главно към хората с индивидуално и неповторимо мислене, със смел и иновативен подход към живота – търсим Личности ,Бунтари! Някои са далеч от основите на тази култура, наречена хип-хоп, а в медиите се водят „рапъри”, бих ги поставил в огромни кавички!

Да си рап-изпълнител в България, и музикант като цяло, зад когото не стоят големите компании, спонсори, платени мрежи и канали, реклами ,телевизии, радиа и всякакви трикове на съвременната индустрия си е едно истинско приключение… с неочакван край ! Човек наистина трябва да има безгранична любов към изкуството, към този тип улична култура, за да действа години наред, да не се отказва, а напротив – да търси развитие, реализация и своето място под слънцето. 

Излишно е да казвам, че както навсякъде, така и тук има твърде много нагласени, резервирани позиции за така наречените „звезди”! Те винаги са привилегировани, търсени,заведенията и медиите желаят този тип изпълнители, които поддържат статуквото, не помагат на хората да си отворят очите и да пораснат ментално, да се обогатят духовно. Напротив – ценят се тези, които говорят откровени глупости, без да преувеличавам ! Знаеш, че простият, елементарен като разбирания за света човек, е идеално удобен за всякакъв вид манипулации, той е роб на системата! В нашето творчество винаги сме говорили за Осъзнаване, за Свобода, за Революция-Бунт, за човешките взаимоотношения. Търсим дълбокия Смисъл, позабравените Идеали! И не, нека не звучи наивно, но масата хора свързват рапа с повърхностни хора, с елементарни човешки и материални нужди – пари , коли, лукс. Това е парадокс, защото този стил тръгва от Улицата, от бедните, онеправдани хора. Нещата са доста изкривени и в световен мащаб !

Ако човек се поинтересува, ще види, че има много изпълнители на родната сцена с дълбоки послания, с лирика на високо ниво, истинска поезия! Разбира се, те са в миманса, нарочно са държани там, защото не са удобни! Тук искам да кажа нещо, което не знам колко хора осъзнават, но в един рап текст (говоря за смислените) има толкова много лирика (да речем 3 куплета по 16 такта), която се равнява на горе-долу 5-6 поп песни! С това искам да подчертая, че всъщност рапът е и може да бъде истинска поезия, много зависи на какво интелектуално и ментално ниво е поетът!

Да си рап изпълнител от нашия ранг означава покрай основната си работа, която трябва да издържа теб и семейството ти, да намираш време и енергия да развиеш и практикуваш тази си любов към музиката! Да се самофинансираш, да си най-щастливият човек ако един ден, както в нашия случай можеш да кажеш, че имаш собствено студио, в което спокойно да се изразяваш и да се чувстваш в свои води! Ние не разполагаме с огромни екипи, с пиари, с връзки, за да сме медийно известни! Правим всичко сами от А до Я, с много труд и пот, с цената на много усилия, ежедневни жертви, лишения и т.н. Но това ни носи огромна радост, спокойствие, вътрешен мир и удовлетвореност, защото сме себе си, защото държим на ценностите си и не сме станали жертва на обществената промивка, на машината за убиване на мозъци, в която са въвлечени всички така наречени комерсиални, известни изпълнители! Ние, често ходейки по участия, се грижим за сцената, за озвучението, носим си техниката, прибираме си я, плащаме си пътя, храната, всичко. Неща, които изглеждат наглед абсурдно, но са факт в българската клубна действителност! И така е при доста музиканти, супер талантливи хора от нашия калибър, извън големите прожектори.

Имам наблюдения години наред, вече 16 години съм в обстановката , наречена БГ Музика! Всички неудобства и трудности по пътя обаче спират да имат значение, когато се потопим в атмосферата на концерта, усетим добронамерената енергия на хората, видим блясъка в очите им, радостта им, благодарността им. Тогава човек разбира, че наистина си струва усилието! Има хора, които пътуват километри от цяла България по различните градове, само и само да са на някой наш концерт. Това е наистина нещо уникално, ние сме дълбоко благодарни за тези жестове. Истински благодарни и признателни за подкрепата !

За мен и за моите съмишленици, да си рапър означава първо – безгранична любов към хип-хоп културата, второ – прекрасен начин да се себеизразим, да бъдем проводник на истината. Изключително много държим на Посланието в песните си и никога няма да изневерим на това. За нас е важно, говорейки да казваме нещо адекватно, смислено, а не просто да редим един безсмислен поток от нищо незначещи и неносещи рими. Ние сме пораснали, мислещи и чувстващи човеци с ясна и адекватна позиция!

В момента под един покрив сме с моите приятели и колеги в Аут ин Спейс студио : (OUT IN SPACE – Imp, Alexmall  & Gem, Mihaela Martin, Gerata , Sr.Martini, DarkSide,The Drunken Ma, Borko). Тук създаваме нашето творчество, от първия акорд , през написването на текста и записването му, до последния детайл по оформянето на песента.  Аранжимент, миксиране, мастериране…  Започнахме да си режисираме и снимаме и голяма част от видеата.

Да си рапър не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани! Изисква ежедневни тренировки за техника на дишане, отпускане на гласа и издръжливост, артикулация, дикция! Постоянно писане на текстове, подбор на изразни средства, непрекъснато обогатяване на речника с нови думи, обща култура! Артистичност, що се отнася до снимане на видеа, влизане в роля, сценично поведение, взаимодействие с публиката, с хората. Много неща са, всичко това изисква цялото ти внимание и отдаденост, ако искаш да си на ниво!

Важното е, че не правим музика за потребители.  Трудно е да запазиш енергията си и посоката си толкова години, но си струва, защото когато и един Човек ти покаже, че му пука, че те чува, че се вдъхновява – това е незаменимо! Рапът го е имало, има го и пак ще го има! А да си рап-изпълнител е въпрос на призвание. Или си един вид учител, или си просто „рапърче”.